Аз ли бях?
Аз ли бях тази, която се вреше
постоянно в устата на хората,
най-неразумната и най-грешната,
дето често сама си говореше,
дето се спъваше в мъжките страсти,
в погледи жадно желаещи,
дето на дявола продаде душата си
за лъжичка измислено щастие.
Аз ли забравих благоприличие
и с тишината се борех?
Бях ли наистина вчера обичана
или просто със себе си спорех?
Свикнах да бъда в устата на хората.
Свикнах отдавна да бъда различна.
Само не свикнах с теб да говоря,
а да съм от теб необичана.
© Нели Вангелова All rights reserved.
