Аз мога и в сълза да се удавя
Аз мога и в сълза да се удавя
Така и не успях да вдигна дом...
И в храма на безплътните ми думи
ти вееш тънка сянка мълчешком
и сееш тъмни мисли помежду ни.
И аз сред тази подивяла степ
чело намръщвам и издишам лава,
забравил, че единствено без теб
аз мога и в сълза да се удавя...
... че още спи под камък всяко зло,
щом всяка вечер, близък и далечен,
прегръщам те с пречупено крило
тъй както се прегръща всъщност... глетчер.
И викам твойто име в полусън,
уж птици идват... а се спрат бездомни,
че нашето гнездо е трън до трън,
в което тази песен плач напомня...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
