Аз не мога в теб да оцелея,
твоите окови ме гнетят.
С мечтите си обичам да се рея,
да усещам в дробовете си светът,
да изгрява във косите ми небето,
аз да бъда слънце и луна,
по магическите струни на сърцето
да римувам „радост” и „сълза”.
Ти не можеш в мен да оцелееш,
мойта тишина ще те влуди,
ветрове безмълвни ще отвеят
гордостта на твоите очи...
Но попаднали в любовен плен,
само аз във теб и ти във мен.
© Росица Петрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
