May 24, 2017, 1:01 AM  

Аз ще дойда...

  Poetry
894 10 22

Посветено на едно дългогодишно и истинско приятелство...

 

Ще почукам на твойта врата

някой ден! И ти ще отвориш!

Рано сутрин, или през нощта,

можем всичко с теб да говорим!

 

Ако искаш, дори поплачи,

ще остана до теб търпелива!

Разкажи ми за трудните дни

и когато била си щастлива!

 

Със искрящи и топли очи -

знам, стоиш до вратата!

Днес ме няма, но ти не тъжи,

аз ще дойда, ти само ме чакай!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечни благодарности към всички вас, мили хора!!!
  • Обещано – изпълнено
  • Жертвоготовността в наши дни е рядкост, но все още я срещам. Нека да пазим хората, които я носят и да им отвръщаме със същата. Прекрасна си Руми!
  • Приятелството винаги намира израз в онази душевна топлина която усещам когато прочитам поредният ти стих.При теб то не е засегнато нито от времето нито от разстоянията.
    Поздрав от мен!
  • И аз идвам, да те поздравя, Руми, за хубавия стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...