rumbic
300 results
Понякога бащите си отиват,
тъй както ти си тръгна от света.
Не казват нищо, просто мълчаливо
поемат своя път към вечността.
Все още не разбирам как се случи, ...
  134  18 
аматьорско изпълнение: rumbic (Руми)
  171  17 
Пожелавам ти здраве и разум
в тези трудни и тягостни дни,
нека Бог твоят път да опази,
над семейство и дом, Той да бди!
Пожелавам ти смелост и вяра – ...
  139  17 
изпълнение: rumbic (Руми)
инструментал (Karaoke version) : https://www.youtube.com/watch?v=yXgzeeo00JM
  294  11  18 
аматьорско изпълнение: rumbic (Руми)
инструментал: https://www.youtube.com/watch?v=R-0Tba0nUBs
  366  24 
Студено е, вземи си връхна дреха,
и хляб вземи да имаш за из път,
а аз ще се помоля за утеха.
Дано да те посрещне светъл лъч.
Сбогуване! Съвсем не го умея, ...
  189  21 
Живяла на земята милостта,
не знам кога и преди колко време.
Обичала човешките сърца
и нищичко от никой не отнемала.
Веднъж, един богат и зъл човек, ...
  194  14  17 
Отново влизам в „скришната” си стая,
душата ми е тих молитвен храм,
свещицата ми – пламъче от рая,
аз вярвам, че ме чуваш, Боже. Знам!
За нея днес се моля, за жената, ...
  178  11  16 
Опустяха селските улички
а в сърцата им, скрита тъга,
нямат делници, камо ли празници,
уморени очакват нощта.
Тихо дремят порутени къщите, ...
  339  11 
Навярно ще помислиш, че съм луда:
„Пандемията зле ѝ повлия!”
Не знам каква съм, някакво си чудо,
за зимата си мисля отсега.
До мен внезапно детството присяда, ...
  223  16  25 
Почука някой тихо на вратата,
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа! ...
  278  12  19 
Пак отлиташ с крилете на ятото
полетяло към топлия юг –
в надпревара, боси със вятъра.
Знам, че скоро си тръгваш от тук.
Мое лято, там където отиваш, ...
  311  12  13 
Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно, ...
  1543  21  20 
Случката която искам да ви разкажа, на пръв поглед е съвсем обикновена и дори невзрачна, но когато се върна трийсет години назад, осъзнавам, че можех да остана завинаги на 15. Днес за мен щяха да си спомнят единствено родителите ми, а много от сегашните ми приятели дори нямаше да подозират, че няког ...
  296  11 
Тиха стая. Докосване. Нежност.
Свята обич на мъж и жена.
Неизречени думи. Копнежност.
Ням свидетел е тук младостта.
Светло утро и ново начало. ...
  344  13  19 
Бавно и някак незабележимо за света, замираше село Благово. Както много други селца, така и то навлизаше в статистиката на изчезващите. Сградата на някогашното училище бе една от тъжните гледки там, обкованите с дъски прозорци създаваха страховито усещане, стъкла отдавна нямаше, а на входа беше пони ...
  316  10 
Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!
Така е, не разбирам от живота ...
  424  12  26 
Вдъхновено от: Canon in D - Johann Pachelbel
https://www.youtube.com/watch?v=1elGqARTb1Q&fbclid=IwAR2Bjq0ZAL8R0iFi-njImNhDiDXHeXTVxB3mpjzC2mKLZRb45Uc_PYyIYxQ
Ще ме покрие някой ден земята,
а аз ще се превърна в шепа прах
и Бог ще вземе своето. Душата. ...
  293  15 
Автор и прочит: rumbic (Руми)
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в дома си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша! ...
  1001  11 
На вратата ми, ти ли почука,
моя обич! С летния дъжд.
Той се спусна бързо в улука.
Мен докоснаха ласки на мъж.
Ти ли беше в среднощния вятър ...
  261  10  13 
Автор и прочит: rumbic (Руми)
На малката невзрачна гара,
едно момиче с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама. ...
  959  11  10 
Веднъж, един човек ме заговори,
поиска ми парче от моя хляб.
Смилих се. Съвестта ми проговори.
Отчупих, не парченце, а комат.
Нахрани се човекът и си тръгна, ...
  388  10  20 
Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своит ...
  395  15 
Изпълнение: rumbic /Руми/
  809  13  23 
Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...
  367  12  19 
Поисках ти подслон за през нощта
от бурята да мога да се скрия,
постеля да е твърдата земя,
умората за малко да надвия.
Поисках ѝ искрица топлинка ...
  426  12  21 
Прости ни, Боже, търсим Те по празници
или когато дойдат страшни дни,
държим се за поверия – като удавници
и вярваме, че много сме добри.
Посипваме главите си със пепел, ...
  211 
Здравей, прекрасно мое Лято! Знам, че си някъде там, на една ръка разстояние и надничаш зад отсрещния баѝр. Навярно се чудиш, нещо не е както преди! Така е, не е! Живота на много хора се промени и ще се променя още и още, само едно се моля, да е към по-добро! Обещавам, да не се оплаквам от горещите ...
  220 
От твойта обич само миг поисках
и в този миг аз цяла се побрах,
една любов в сърцето ми притихна,
забравих що е болка или страх!
И, ето ме, смалих се до забрава, ...
  238 
Затича се Кина граовката към горната махала на село Дълбок вир, беше чула някаква новина и бързаше да я каже на своята най-добра приятелка, Неделя, с която се знаеха от младини. И двете бяха овдовели, а това ги сближи още повече.
Кина беше приказлива и общителна, дори повече отколкото би трябвало, н ...
  292  13 
Забърза се човекът. Закъде ли!
Надбягваше се с всички ветрове,
препъваше се в дните посивели
и търсеше все нови светове.
Забравил, че животът му е кратък, ...
  631  10  13 
Пак към Теб се обръщам, о, Боже,
със смирена и тиха молба,
няма друг, просто никой не може
да раздава тъй щедро блага.
Днес те моля за мир на земята! ...
  242 
На пръсти влизам в тази малка стая,
в прозорчето наднича светлина,
обхождам всичко с поглед и мечтая
да видя теб, прекрасна и добра.
Макар, че знам, отдавна тук те няма, ...
  329  14  14 
И пак е ден, но някак по-различен,
затваря се след мен една врата,
до вчера там надничаше момиче
а днес се е превърнало в жена.
Дали съм аз, но вече по-различна, ...
  316  10  12 
Мечти не прося никога. От никой.
Единствено сама си ги градя.
Сълзи ако ти трябват, ме повикай,
събирам си ги в шепичка тъга.
И още. Мога обич да раздавам. ...
  328 
Беше студена и мъглива утрин. Както всеки ден, и днес дядо Йордан стана рано и пое по стария черен път, отправяйки се право към селското гробище. Баба Мария, неговата единствена и най-любима жена бе погребана там, а на него все още му беше трудно да си представи живота без нея. Отиваше на гроба и ся ...
  295  11 
Събух на прага старите галоши,
изцапани и мокри от дъжда,
а някой, без да пита ги подносил,
решил, че ще го топлят във студа.
Помислил си: „Е, нищо, че са стари!” ...
  429  11  23 
На бедняка му дайте надежда,
блага дума, хляб и вода,
той не носи скъпа одежда,
няма вила нито кола.
Но не знае какво е просѝя, ...
  572  10  18 
Понякога, така ме възприемат –
съвсем обикновена, без мечти,
но всъщност, те не знаят, че във мене,
живеят още няколко жени...
и всяка се раздава. Не отнема. ...
  359  16 
Във ъгъла на тъмното мазе,
търкаляше се стар фенер прашлясал,
изглежда бе отдавна демоде,
а с времето, олющен и ръждясал.
Във къщата на горния етаж, ...
  375  11  18 
Random works
: ??:??