rumbic
289 results
Пак отлиташ с крилете на ятото
полетяло към топлия юг –
в надпревара, боси със вятъра.
Знам, че скоро си тръгваш от тук.
Мое лято, там където отиваш, ...
  204  10  13 
Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно, ...
  264  16  21 
Случката която искам да ви разкажа, на пръв поглед е съвсем обикновена и дори невзрачна, но когато се върна трийсет години назад, осъзнавам, че можех да остана завинаги на 15. Днес за мен щяха да си спомнят единствено родителите ми, а много от сегашните ми приятели дори нямаше да подозират, че няког ...
  194  11 
Тиха стая. Докосване. Нежност.
Свята обич на мъж и жена.
Неизречени думи. Копнежност.
Ням свидетел е тук младостта.
Светло утро и ново начало. ...
  231  12  17 
Бавно и някак незабележимо за света, замираше село Благово. Както много други селца, така и то навлизаше в статистиката на изчезващите. Сградата на някогашното училище бе една от тъжните гледки там, обкованите с дъски прозорци създаваха страховито усещане, стъкла отдавна нямаше, а на входа беше пони ...
  196  10 
Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!
Така е, не разбирам от живота ...
  310  12  28 
Вдъхновено от: Canon in D - Johann Pachelbel
https://www.youtube.com/watch?v=1elGqARTb1Q&fbclid=IwAR2Bjq0ZAL8R0iFi-njImNhDiDXHeXTVxB3mpjzC2mKLZRb45Uc_PYyIYxQ
Ще ме покрие някой ден земята,
а аз ще се превърна в шепа прах
и Бог ще вземе своето. Душата. ...
  205  16 
Автор и прочит: rumbic (Руми)
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в дома си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша! ...
  487  12 
На вратата ми, ти ли почука,
моя обич! С летния дъжд.
Той се спусна бързо в улука.
Мен докоснаха ласки на мъж.
Ти ли беше в среднощния вятър ...
  189  10  14 
Автор и прочит: rumbic (Руми)
На малката невзрачна гара,
едно момиче с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама. ...
  481  11  12 
Веднъж, един човек ме заговори,
поиска ми парче от моя хляб.
Смилих се. Съвестта ми проговори.
Отчупих, не парченце, а комат.
Нахрани се човекът и си тръгна, ...
  293  10  22 
Той се появи в живота ми тихо и кротко и докато се усетя, вече се бе настанил в моето сърце а по-късно и на дивана. Забравих да спомена, че "Той" не е човек, а един стар черен котарак, който ме промени из основи. Дойде в момент, когато най-много се нуждаех от приятел. Обикновено хората избират своит ...
  256  16 
Изпълнение: rumbic /Руми/
  520  12  28 
Понякога съм лодка от онези,
самотните, в дълбокото море,
белязана със удара на времето,
посестрима на всички ветрове.
Понякога съм птица, но от тези, ...
  274  11  20 
Поисках ти подслон за през нощта
от бурята да мога да се скрия,
постеля да е твърдата земя,
умората за малко да надвия.
Поисках ѝ искрица топлинка ...
  329  12  23 
Прости ни, Боже, търсим Те по празници
или когато дойдат страшни дни,
държим се за поверия – като удавници
и вярваме, че много сме добри.
Посипваме главите си със пепел, ...
  140 
Здравей, прекрасно мое Лято! Знам, че си някъде там, на една ръка разстояние и надничаш зад отсрещния баѝр. Навярно се чудиш, нещо не е както преди! Така е, не е! Живота на много хора се промени и ще се променя още и още, само едно се моля, да е към по-добро! Обещавам, да не се оплаквам от горещите ...
  153 
От твойта обич само миг поисках
и в този миг аз цяла се побрах,
една любов в сърцето ми притихна,
забравих що е болка или страх!
И, ето ме, смалих се до забрава, ...
  147 
Затича се Кина граовката към горната махала на село Дълбок вир, беше чула някаква новина и бързаше да я каже на своята най-добра приятелка, Неделя, с която се знаеха от младини. И двете бяха овдовели, а това ги сближи още повече.
Кина беше приказлива и общителна, дори повече отколкото би трябвало, н ...
  225  14 
Забърза се човекът. Закъде ли!
Надбягваше се с всички ветрове,
препъваше се в дните посивели
и търсеше все нови светове.
Забравил, че животът му е кратък, ...
  535  10  15 
Пак към Теб се обръщам, о, Боже,
със смирена и тиха молба,
няма друг, просто никой не може
да раздава тъй щедро блага.
Днес те моля за мир на земята! ...
  164 
На пръсти влизам в тази малка стая,
в прозорчето наднича светлина,
обхождам всичко с поглед и мечтая
да видя теб, прекрасна и добра.
Макар, че знам, отдавна тук те няма, ...
  230  13  16 
И пак е ден, но някак по-различен,
затваря се след мен една врата,
до вчера там надничаше момиче
а днес се е превърнало в жена.
Дали съм аз, но вече по-различна, ...
  230  10  13 
Мечти не прося никога. От никой.
Единствено сама си ги градя.
Сълзи ако ти трябват, ме повикай,
събирам си ги в шепичка тъга.
И още. Мога обич да раздавам. ...
  228  10 
Беше студена и мъглива утрин. Както всеки ден, и днес дядо Йордан стана рано и пое по стария черен път, отправяйки се право към селското гробище. Баба Мария, неговата единствена и най-любима жена бе погребана там, а на него все още му беше трудно да си представи живота без нея. Отиваше на гроба и ся ...
  221  12 
Събух на прага старите галоши,
изцапани и мокри от дъжда,
а някой, без да пита ги подносил,
решил, че ще го топлят във студа.
Помислил си: „Е, нищо, че са стари!” ...
  330  11  22 
На бедняка му дайте надежда,
блага дума, хляб и вода,
той не носи скъпа одежда,
няма вила нито кола.
Но не знае какво е просѝя, ...
  467  10  20 
Понякога, така ме възприемат –
съвсем обикновена, без мечти,
но всъщност, те не знаят, че във мене,
живеят още няколко жени...
и всяка се раздава. Не отнема. ...
  277  18 
Във ъгъла на тъмното мазе,
търкаляше се стар фенер прашлясал,
изглежда бе отдавна демоде,
а с времето, олющен и ръждясал.
Във къщата на горния етаж, ...
  290  11  19 
Имената често представляват трудност при изговаряне, особено за хората от различните националности, такъв е и моят случай. Името ми се оказа камък, в който белгийците се препъват. Ако питате мен, Румяна си е едно простичко и лесно за произнасяне име, но ако поискате белгиец да го изговори, това вече ...
  223  17 
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в домът си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша!
Да беше облак, щях да се покрия ...
  305  12  11 
Какво като отново е октомври,
нали със теб обичаме дъжда,
живеем само с хубавите спомени
за времето, родило любовта!
Ще има студ. Ще бъде дълга зима, ...
  266  14 
Без теб ще опустее моят свят,
без твоите слова ще оглушея,
ще търся обич, сякаш прося хляб
и сили ще ми трябват да живея!
Ще бъда като малкото дете ...
  323  23  21 
Семейният автомобил бе подреден и подготвен за път. Цвети пренесе в него цялата изрядност на която бе способна, даде няколко последни наставления на своите хора и в ранната утрин потеглиха към Калотина. Ако всичко беше наред, трябваше да пристигнат на контролно пропусквателния пункт след около два ч ...
  307  11 
Едва проходила, утринта вече подсказваше за горещ летен ден! Обедните часове се превръщаха в тягостна жега, улиците опустяваха, сякаш бе обявено бедствено положение.
Дойде времето на отпуските, а Цвети и Мишо още не бяха планували своите. В един момент Цвети категорично реши, че не ѝ се ходи никъде: ...
  191 
В очите ми надникна светъл лъч,
Септември се усмихна на вратата,
един красив, добре облечен мъж
с костюм от тишина и чисто злато.
Разказа колко дълго е вървял, ...
  288  13  17 
Ако днес си нахранил бездомен
или просто подал си ръка,
твоят принос пред Бог е огромен,
не очаквай поклон от света!
И какво, че е гневна тълпата, ...
  221  10  10 
Не разпитвай защо съм такава!
Често плача и често мълча.
Тук обичам сама да оставам –
малък храм съградих от тъга.
Аз от никого милост не прося, ...
  1193  17  18 
Уж нямаше да плача, но сега,
когато всичко родно ме обгръща,
една сълза отрони се сама!
Съзирам малка, стара селска къща!
Стените ѝ, измазани със кал, ...
  1209  18  22 
  352  20 
Random works
: ??:??