Аз съм на другия край
(feat. Детелина Иванова)
Аз съм на другия край,
всичко възможно беше употребено за теб.
И когато ме очакваш да се завърна,
аз ще те изоставя май,
не мисли, че е било просто липса на късмет,
а нещо, което живота ми преобърна.
Един инстинкт за самосъхранение.
Една огромна грешка за беда
и може би - милиони извинения,
една голяма пропаст се прозя.
Две ръце, захващащи се здраво,
две очи, невиждали се досега,
в две нозе пропадаш и не вярваш,
че силата граничи с немощта.
Да, аз съм на другия край,
всяка секунда от живота ми бе спестена,
оттеглям си мислите от главата ми.
Преобърна ми идеите и знай,
сега магията между нас бе развалена
и покълват плевели в сърцата ни.
Двама души, съдбата мразещи,
обичат и прощават след това.
А силата на разума едва крещи:
"Сърце, не се предвай на греха!"
Времената като едно изглеждат,
ако всико пада в тези думи гнили.
Лъжи след себе си повеждат
и чувстваш как ножа са забили.
О, аз съм на другия край,
всичките ми приказки завършват фатално,
сега никой не вярва и дума от тях.
(Безкрайно знаеш, че обичаш.)
Вече ме имаш, затова дай
мислите ми в бурканче, де що вербално
атакуват решетките ми от страх.
(Някой, който също те обича.)
Да, аз съм на другия край,
там, където ти не разбираш какво става,
и там - където не виждаш любовта.
(С гузната си съвест свличаш.)
За мен това е първият рай,
където си мисля, че това ще продължава,
докато аз не покоря и твоята душа
(Думи, пълни с безразличие.)
Аз съм на другия край,
всичко възможно беше употребено за теб.
И когато ме очакваш да се завърна,
аз ще те изоставя май,
не мисли, че е било просто липса на късмет,
а нещо, което живота ми преобърна.
Един инстинкт за самосъхранение.
Една огромна грешка за беда
и може би - милиони извинения,
една голяма пропаст се прозя.
Две ръце, захващащи се здраво,
две очи, невиждали се досега,
в две нозе пропадаш и не вярваш,
че силата граничи с немощта.
Да, аз съм на другия край,
всяка секунда от живота ми бе спестена,
оттеглям си мислите от главата ми.
Преобърна ми идеите и знай,
сега магията между нас бе развалена
и покълват плевели в сърцата ни.
Двама души, съдбата мразещи,
обичат и прощават след това.
А силата на разума едва крещи:
"Сърце, не се предвай на греха!"
Времената като едно изглеждат,
ако всико пада в тези думи гнили.
Лъжи след себе си повеждат
и чувстваш как ножа са забили.
О, аз съм на другия край,
всичките ми приказки завършват фатално,
сега никой не вярва и дума от тях.
(Безкрайно знаеш, че обичаш.)
Вече ме имаш, затова дай
мислите ми в бурканче, де що вербално
атакуват решетките ми от страх.
(Някой, който също те обича.)
Да, аз съм на другия край,
там, където ти не разбираш какво става,
и там - където не виждаш любовта.
(С гузната си съвест свличаш.)
За мен това е първият рай,
където си мисля, че това ще продължава,
докато аз не покоря и твоята душа
(Думи, пълни с безразличие.)
© Христо Андонов All rights reserved.
