Душа
Тъй жилава е моята душа,
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света,
да носи, като охлюв свойта къща.
Одрипана, презряла суета,
в колиба и палат една и съща.
Сълзѝте ѝ с коприва ли не трих,
грижливо всяка рана посолявах,
крещя до изнемога в гневен стих,
умирайки чрез нея оцелявах.
И зная, в жерав ще се прероди,
танцувайки греха ми да изкупи.
Звезда ще бъде, с хиляди звезди.
Часовникът на времето ще счупи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
