Аз, тя и той
Тя дори не погледна тревата.
Беше шепот на жадно зелено...
Легна тръпнеща с гръб към земята.
Цветен смут се завихри във мене.
Той пристъпи с нескрита готовност.
Глътка въздух... закърпих с въздишка.
Луда страст избуя. Без виновност.
Вече знаех, че тя е излишна.
Под телата тревата скимтеше...
Притаена, стоях зад дървото.
Малка светла измислица беше!
Гледах приказка, с автор - Живота.
После тръгнаха двама към здрача.
Не попитах какво ще се случи.
Чух ги, слели се в ласка, да плачат.
Бяха влюбени улични кучета.
© Мария Панайотова All rights reserved.
