Аз вярвам...
Докосвам плахо огледалото,
преминавам в друго измерение…
И със страх пристъпвам стъпалото,
искайки тук да не е моето първо падение!
Но тръпки ме побиха отвътре,
щом видях картината пред мен!
Беше красиво… нямаше насилие,
нито сълзи, тъга или болка в този ден!
Вървя дълго… Без да спирам…
Оглеждам се… навсякъде виждам доброта!
Осъзнавам, че точно тук, всичко ще намирам…
Тук може би е ЛЮБОВТА!!!
И ето локва, до нея няма кал…
Чиста е като детската душа…
Тук не можеш да направиш фал,
тук всичко е бяла тишина…
Но пак трябва да се върна в реалността,
там да устроя живота си…
Да приема действителността…
И да се моля, всичко да се оправи…
Аз вярвам…
© Усмивка All rights reserved.
