31 ene 2008, 19:09

Аз вярвам...

  Poesía
854 0 4

Докосвам плахо огледалото,

преминавам в друго измерение…

И със страх пристъпвам стъпалото,

искайки тук да не е моето първо падение!

 

Но тръпки ме побиха отвътре,

щом видях картината пред мен!

Беше красиво… нямаше насилие,

нито сълзи, тъга или болка в този ден!

 

Вървя дълго… Без да спирам…

Оглеждам се… навсякъде виждам доброта!

Осъзнавам, че точно тук, всичко ще намирам…

Тук може би е ЛЮБОВТА!!!

 

И ето локва, до нея няма кал…

Чиста е като детската душа…

Тук не можеш да направиш фал,

тук всичко е бяла тишина…

 

Но пак трябва да се върна в реалността,

там да устроя живота си…

Да приема действителността…

И да се моля, всичко да се оправи…

 

Аз вярвам…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...