31 ene 2008, 19:09

Аз вярвам... 

  Poesía
566 0 4

Докосвам плахо огледалото,

преминавам в друго измерение…

И със страх пристъпвам стъпалото,

искайки тук да не е моето първо падение!

 

Но тръпки ме побиха отвътре,

щом видях картината пред мен!

Беше красиво… нямаше насилие,

нито сълзи, тъга или болка в този ден!

 

Вървя дълго… Без да спирам…

Оглеждам се… навсякъде виждам доброта!

Осъзнавам, че точно тук, всичко ще намирам…

Тук може би е ЛЮБОВТА!!!

 

И ето локва, до нея няма кал…

Чиста е като детската душа…

Тук не можеш да направиш фал,

тук всичко е бяла тишина…

 

Но пак трябва да се върна в реалността,

там да устроя живота си…

Да приема действителността…

И да се моля, всичко да се оправи…

 

Аз вярвам…

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??