В косите ми скрий си късчета надежда...
... за тогава, когато избягам от суетност...
Запомни оня поглед, дето в теб сега поглежда,
Нали не вярваш, че любовта е вечност?!
Не. Тя просто е мираж в пустиня,
където за отдих намерих сили...
И след туй ласките замират,
щом ме няма да ги чувствам живи...
От очите ми вземи си мъничко съзли,
че да можеш болно да скърбиш,
защото ти ме обичаш, обичаш ме почти,
а си мъж, дето нивга не тъжи... ...