Аз за теб не мога да съм силна
В косите ми скрий си късчета надежда...
... за тогава, когато избягам от суетност...
Запомни оня поглед, дето в теб сега поглежда,
Нали не вярваш, че любовта е вечност?!
Не. Тя просто е мираж в пустиня,
където за отдих намерих сили...
И след туй ласките замират,
щом ме няма да ги чувствам живи...
От очите ми вземи си мъничко съзли,
че да можеш болно да скърбиш,
защото ти ме обичаш, обичаш ме почти,
а си мъж, дето нивга не тъжи...
... но моето утре е различно, бледо и студено...
А аз за теб не мога да съм силна,
прекалено от други съм ранена...
... Боже, и премного съм ранила...
От устните ми вземи си мъничко утеха,
за оная нощ, когато в затишие си ида...
Нека да замре и тишината... Нека!
... и аз премълчана да остана,
като песен пята, ала неразбрана...
... за тогава, когато избягам от суетност...
Запомни оня поглед, дето в теб сега поглежда,
Нали не вярваш, че любовта е вечност?!
Не. Тя просто е мираж в пустиня,
където за отдих намерих сили...
И след туй ласките замират,
щом ме няма да ги чувствам живи...
От очите ми вземи си мъничко съзли,
че да можеш болно да скърбиш,
защото ти ме обичаш, обичаш ме почти,
а си мъж, дето нивга не тъжи...
... но моето утре е различно, бледо и студено...
А аз за теб не мога да съм силна,
прекалено от други съм ранена...
... Боже, и премного съм ранила...
От устните ми вземи си мъничко утеха,
за оная нощ, когато в затишие си ида...
Нека да замре и тишината... Нека!
... и аз премълчана да остана,
като песен пята, ала неразбрана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
