Аз за теб, ти за мен
Не ме оставяй в тишината да заглъхна,
ще бъда струна, ти бъди поет,
в сърцето ти на пръсти ще се вмъкна
и вдъхновен за мен, ти напиши куплет.
Не ме оставяй кротко да си тлея,
аз въглен съм, бъди ми ти искра,
възпламени ме и във нея -
жаравата - хвърли ме да горя.
Не ме оставяй да увяхна като цвят,
бъди за мене живата вода,
а аз ще стана сладък аромат,
опиващ с отпечатък и следа.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
