-
835
0
2
Направена съм от дълбоки корени
вклинени в древна кръв-земя.
Мислите ми са ушити малки спомени,
душата ми е вечната полу-сълза.
Денят ми е прощално навечерие
и срещите ми с другите са кратки,
откраднати от гордо полу-себе-си
в едни очи от огън дръзко хладки.
Живея в Никога и Винаги безвремие
и временно прощавам всички грехове,
но неспособна съм на собственото опрощение
над минала любов завързаните ветрове.
Над очите ми „блести” венец… от тръни.
Не става моето лице за милване.
И през всичките полу-открити рани,
ти видя, че още ставам за обичане…
© Рая Георгиева All rights reserved.
