Защото сръчна е жена,
и може с всичко да се справи,
баба Марта си избра,
мартенички да направи.
Усука бял с червен конец
вплете в тях любов с надежда,
детелинка за късмет,
слънчев лъч да ги зарежда.
Така усмихната, добра,
закичи първо с тях децата.
Тя щастие им пожела,
весела да е играта.
На воля здрави да растат,
със бузки, алено червени.
В живота смело продължат,
със мартеничките засмени.
© Таня Мезева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
