Бакшиш
Здравей, Животе, с днешна дата!
С финал накрая два квадрата.
Какво си мислиш, че ми даваш
и за какво гарант ми ставаш?
С гаранцията, че съм смъртен
ме правиш след това безсмъртен?
Че друг живот след тебе има,
където няма есен... зима?...
Ти даваш много, но и вземаш...
Накрая всичко ми отнемаш.
Оставяш ме под пръст самотен.
Дали грамотен-неграмотен,
един е краят ни за всички -
нали сме божиите птички.
Аз сам до днес със теб се боря
и все не знам да отговоря
реален ли си или сън си.
Зърнò ли носиш или трън си.
И аз със тебе под ръката
прецапвам в плиткото реката...
Излизаме на бряг отвъден
и ме оставяш там осъден
на земни спомени защото
със мен играл си ти на Тото.
Накрая ти ми вземаш фиша,
на мен смъртта ми е бакшиша.
© Никола Апостолов All rights reserved.
