Бакшиш
Здравей, Животе, с днешна дата!
С финал накрая два квадрата.
Какво си мислиш, че ми даваш
и за какво гарант ми ставаш?
С гаранцията, че съм смъртен
ме правиш след това безсмъртен?
Че друг живот след тебе има,
където няма есен... зима?...
Ти даваш много, но и вземаш...
Накрая всичко ми отнемаш.
Оставяш ме под пръст самотен.
Дали грамотен-неграмотен,
един е краят ни за всички -
нали сме божиите птички.
Аз сам до днес със теб се боря
и все не знам да отговоря
реален ли си или сън си.
Зърнò ли носиш или трън си.
И аз със тебе под ръката
прецапвам в плиткото реката...
Излизаме на бряг отвъден
и ме оставяш там осъден
на земни спомени защото
със мен играл си ти на Тото.
Накрая ти ми вземаш фиша,
на мен смъртта ми е бакшиша.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Толкова истини си казал, Никола! Поздравления!
-
Никола, присъединявам се към казаното от Елица Ангелова! Лека и хубава вечер!
-
Благодаря Ви, Младене,Елице,Анастасия и Стойна!
Разбрали сте точно какво искам да кажа и се радвам, че харесвате написаното!Пожелавам Ви най-хубавия ден на света!Бъдете здрави! -
Така е, братко, при хазарта -
печелиш динена пързалка.
Два квадрата под земята,
но душата в Небесата.
Бодро гледай - не случайно
всичкото е тъй потайна.
Сега отивай и живей спокойно! Желая ти ведро настроение! -
Уникален поглед към Смъртта - като бакшиш от Живота.
Все така бодро да ти е, Ники, и Празникът да продължава в сърцето ти!
-
Много оригинално и замислящо, Никола! Големи истини казваш, на места с мъжествена самоирония, достойна за истински поет. Това е равносметката - "два квадрата" под земята. "Че друг живот след тебе има, където няма есен...зима?"
Поздравление и честит празник!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
