Балада за бащите
Балада за бащите
Бащите... Това са мъжете, които
разпъват чадъра над свойте деца
и в проливния дъжд си вдигат яките,
мокри до кости, но с горещи сърца.
Бащите са тези, които прощават,
но гневът им изригва, като вулкан,
когато децата не се поучават
и урокът житейски е пак неразбран.
Бащите са тези, които обичат,
дори и децата да не знаят за тях.
Бащите на сухи дървета приличат,
щом без вина,вменяват им грях...
Бащите са силни... но понякога плачат,
с онези, горчивите, мъжки сълзи.
Бащите, дори по корем да се влачат,
носят си кръста сами... па макар да боли.
Бащите са тези, които възкръсват,
от пепел и тиня, след тежък гурбет
и търсят с децата си връзки прекъснати,
когато друг е тяхното място заел...
Бащите са тези, които се хвърлят в атака,
презирайки грозната мисъл, че отиват на смърт.
С усмивка последна те заплащат цената,
за да могат децата в свободна страна да растат.
Това са бащите.....
© Пламен Капинчев All rights reserved.
