Барби...
Любов ли?
Това не помня какво е!
Сърце ли?
Аз нямам такова!
Душа ли?
Мъртвецът има ли душа?
Казвате, че съм щяла да се влюбя в друг...
Вижте дупката в гърдите ми.
Тя ли ще почувства любовта, за която говорите?
Друг щял да ме хареса, като кукла съм била красива...
и като нея празна отвътре!
Кукла със сърце къде сте виждали?
Животът ми не бил свършил...
Театърът, който играя, живот ли наричате?
Но вие не виждате...
Не забелязвате нещастието на моето "щастие".
Поздравявате ме, че съм се справила с болката...
а тя уби човешкото в мен!
Разби на прах сърцето ми, душата ми, живота ми.
Остана пепелта да ми напомня,
че някога и аз бях човек и... обичах...!
Сълзи не текат от очите ми,
но това не значи, че съм щастлива!
А вие всички вярвате на куклата Барби
и нарисуваната усмивка,
и на живота, който липсва!
Възхищавате ми се на силния дух,
а той отдавна лежи заровен в земята
при момичето, което умря в онзи черен ден!
Превърнала се в призрак,
разхождам се по улиците...
все едно съм човек!
Мислех, че ме познавате, но съм объркала -
приятели не сте ми,
а хора, които вярват, че мен още ме има!
Казвате ми да не ходя там, където била съм с него.
Ще отида!
За да се сбогувам със себе си
и да оставя цветя там, където някога умрях!
Нищо няма да изпитам!
Само ще си спомня онова момиче...
което така обичах!
Не, не ме успокоявайте!
Аз преодолях раздялата си с него,
плащайки с най-ценното -
погребвайки себе си и живота си!
© Ирина All rights reserved.
