Ти
Навярно за последно днес ти пиша...
Не ми се пише вече. Вече не.
Но няма как да спра да те обичам.
Не и до края на света. Поне.
Но ти го знаеш и така. И ти е ясно,
че мойта обич няма аналог.
В сърцето ми широко има място
единствено за тебе. И за Бог.
Така че днес ти пиша за последно
и повече не искам. Нито ред.
Обръщам се назад, за да погледна
най-хубавите мигове със теб.
Смехът ти е, където го остави,
ръцете ти са все около мен.
Очите, във които се удавих,
и устните ти – моят сладък плен.
Косата ти, там дето все заспивах
и се събуждах, знаейки, че спиш.
Целувките, по-дълги от молитва,
единственият начин да мълчиш.
Да, всичко, от което ме болеше,
прилежно сгънато прибирам в мен.
Отгоре слагам етикетче "Беше" –
за спомен в някой по-далечен ден.
А днес...
Ще се опитам да забравя -–
любов, копнежи, трепети, мечти.
Макар че всички се събират най-накрая
в една-едничка дума само –
"ТИ".
24.04.2016
