Изповядах се. Така разголих си душата до разврат.
Но, преподобни, май не ме разбираш?
Обичам хората, повтарям ти го пак!
Уви, там Господа им беше враг...
С куршум в тила лежаха идеалите
и разпнаха ни свободата върху кръст.
Пагубно звъняха и кинжалите,
погребваха ни с жива плът.
Язвено кървят телата,
острието се сраства с плътта.
Последни умират сърцата,
но първа ги прибира смъртта.
© Милица Игнатова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
