18.12.2007 г., 23:49 ч.

Барутна изповед 

  Поезия » Гражданска
1274 0 13

Изповядах се. Така разголих си душата до разврат.

Но, преподобни, май не ме разбираш?

Обичам хората, повтарям ти го пак!

Уви, там Господа им беше враг...

 

С куршум в тила лежаха идеалите

и разпнаха ни свободата  върху кръст.

Пагубно звъняха и кинжалите,

погребваха ни с жива плът.

 

Язвено кървят телата,

острието се сраства с плътта.

Последни умират сърцата,

но първа ги прибира смъртта.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??