Баща ми се завръща всяка вечер
БАЩА МИ СЕ ЗАВРЪЩА ВСЯКА ВЕЧЕР
… завинаги – или съвсем за кратко,
не знам, пък и не искам и да знам,
при мене се завръща вечер татко,
за да не пийвам винцето си сам.
Понякога ме пита: – Как си, сине?
Е, как да съм? – отвръщам му: – Добре.
Животът и от мен ще си замине
с калеврите ти в тясното антре.
Реди ни мама вехтата синия –
две риби, хляб и сиренце със лук,
как искам в погледа му да открия
каква ли радост го завръща тук!
Навярно иска в стаята ми детска
да ме завие с топлия юрган?
И приказчица пак за Баба Мецка
да ми рече – от нежност обладан.
Бог сигурно така ме е орисал –
да го посрещам – праведен и тих.
Баща ми! Бог на светлата ми мисъл,
която цял живот редя на стих.
27 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 21, 25 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
