Бавни рани
БАВНИ РАНИ
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици,
вървя към вас с протегната душа, разгърдил и последната си ризка,
да смогна едного да утеша! – какво от Бога друго да поискам? –
понякога рой звездни светлинки ловя и ви ги пращам с топли длани,
на мене туй ми иде отръки! – аз цял живот лекувам бавни рани,
и – джипи в поднебесния ни Рай, със болчиците ваши слизам в Ада.
Един от вас да ми рече: – Сполай! – това ми е небесната награда.
7 август 2020 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
