Бе снежна неделя...
И всичко започна след вчера,
лавина затрупа сърцето,
а бе просто мрачна неделя,
намокрила до кости момчето.
А бе то момчето, кат страж,
на ъгъла денем и нощем,
не му бе нужен кураж
да е сам в проклетите нощи.
А бе тя нощта като хала
и вятър донесла студен,
на клетник подслон не е дала,
полегнал на под заледен.
Погледна момчето нагоре
да търси там отговор ням,
къде са тез вечни огньове,
да сгрее се с техния плам.
Трепереха две ръце, като клони,
на дърво сред буря жестока,
от очите сълза се отрони
и пое по позната посока.
И затвори очите момчето,
бе жестока и снежна смъртта,
и полетя към место, на което
има слънце и има дъга.
И всичко остана във вчера,
на ъгъла вече момче не стои.
И никой не спомня си тази неделя.
в която смъртта го спаси.
© Вероника Камбурова All rights reserved.
