Бедствие
Любовта ни е истинско бедствие,
посадено със просено зърно
ала стигна размера на цвете –
сякаш в погледи скрити покълна.
Все растеше след срещите крадени,
извиси се – лозница в небето –
със страстта, под звездите отдадена,
ръст изви над вековни дървета.
Скоро тясно й стана полето –
бе родена в мечти безпределни,
взе да мери планинските хребети
и в небесната шир се разстели.
Я опитай сега да я скриеш –
тя бушува в карминени залези,
с градоносните облаци бие
и реши ли, ще лумне сред пламъци.
А с такава любов, като бедствие,
този свят е красив и различен –
сутрин ражда се в цветно пришествие
и заспива мечтан и обичан.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
