danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Aug 2, 2011, 7:13 PM

Бедствие 

  Poetry » Love
564 1 6

 

Любовта ни е истинско бедствие,

посадено със просено зърно

ала стигна размера на цвете –

сякаш в погледи скрити покълна.

 

Все растеше след срещите крадени,

извиси се – лозница в небето –

със страстта, под звездите отдадена,

ръст изви над вековни дървета.

 

Скоро тясно й стана полето –

бе родена в мечти безпределни,

взе да мери планинските хребети

и в небесната шир се разстели.

 

Я опитай сега да я скриеш –

тя бушува в карминени залези,

с градоносните облаци бие

и реши ли, ще лумне сред пламъци.

 

А с такава любов, като бедствие,

този свят е красив и различен –

сутрин ражда се в цветно пришествие

и заспива мечтан и обичан.

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??