Feb 23, 2017, 12:15 PM

Белег 

  Poetry » Love
251 1 0

Пореден белег, стигма от копнеж,

покълнал в безводната пустиня.

И обичайният отколешен комплекс –

злодеят е до мен. Непредвидим е.

Каквото виждам, е сюжет от мен –

частица от голямата картинка.

По тънък лед от страх – летеж,

с раница и жезъл на калинка.

Уж обещах си – без тъга и плач

с очи нагоре да отмина.

Поуките като оси край мен

жужат по раните ми – медовина.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??