Белег

Пореден белег, стигма от копнеж,

покълнал в безводната пустиня.

И обичайният отколешен комплекс –

злодеят е до мен. Непредвидим е.

Каквото виждам, е сюжет от мен –

частица от голямата картинка.

По тънък лед от страх – летеж,

с раница и жезъл на калинка.

Уж обещах си – без тъга и плач

с очи нагоре да отмина.

Поуките като оси край мен

жужат по раните ми – медовина.