Пореден белег, стигма от копнеж,
покълнал в безводната пустиня.
И обичайният отколешен комплекс –
злодеят е до мен. Непредвидим е.
Каквото виждам, е сюжет от мен –
частица от голямата картинка.
По тънък лед от страх – летеж,
с раница и жезъл на калинка.
Уж обещах си – без тъга и плач
с очи нагоре да отмина.
Поуките като оси край мен
жужат по раните ми – медовина.