Apr 13, 2008, 10:44 PM

Белег

Poetry

951 0 0

Белег

Сега, когато си сам в тишаната,
усещаш ли болката?
Спомняш ли си за нас?
Спомняш ли си за дните,
за нощите... за годините...

Тогава, когато светът беше розов,
тогава, когато звездите за нас светеха,
тогава,когато ти ме обичаше...

Чуй сега моя глас...
Почуствай болката в сърцето ми...
Чуй моите викове... Спаси ме...
Спаси ме... Сама крещя, обгърната в тъмнината...
Почуствай ме... Почуствай самотата...
Разбираш ли?... Виждаш ли белег в сърцето ми?

Белег от раздялата...
Белег от любовта...
Белег от ТЕБ...
Ти все още живееш в моето сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0