Не ми казвай,

 че белият цвят 

е символ на чистото....

и махни този чаршаф...

Всеки има право 

да вярва в неистини!

Навява ми бялото

мисли нечисти...

Ослепявам... от плач

на неродено дете...

Всеки негов нюанс

ме подтиска..

в прегръдка на преспа...

от сняг...

Бели чаршафи,

бял персонал,

бели стени,

бял студ.....,

онзи в сърцето,

бели хора,

бели лица-

мъртъвци...

 С бялото започва

и умира... живота,

куплета...

Изгори тези бели

чаршафи!!!...

Този цвят,

достатъчно ми взе...

В него,

три пъти заченах

разочарование....

Ще раждам в черно,

второто дете...

Само върху облак

мога да рисувам

в бяло...

изпъква върху

синьото небе...

Отне ми три слънца

​​живота...

пулсиращи под

моето сърце!!!