Ти гроб си нямаш.
Но едно бесило
издига чак до небесата ръст.
Земята, дето беше те родила,
под него е разпъната на кръст.
И ето, вече век и половина
все кръстове по нея се редят.
Народът ти нарича я "Родина",
през дебрите към тебе търси път.
И пак с надежда гледа към небето.
Религия му е един копнеж –
да види как ще скъсаш сам въжето, ...