БЕЛИ ГРЕХОВЕ
На самотен остров,
в самотна стая –
без прозорец и врата,
без покрив и стена,
лежаха голи две тела,
желаещи, копнеещи
за болката от любовта.
Страстта изпепеляваща
изгаряше душата,
жестоката вина –
бодеше ги в сърцата,
но смелостта им бавно надделя
и те отдадоха се на сластта.
Нежната й гръд бисери роди,
приличащи на неотронени сълзи.
Той с целувки ги пое
и отлетяха заедно към звездното небе,
където се отдадоха спокойно
на свойте бели грехове!
Посветено на брат ми и неговата половинка! Обичкам ви {}
© Марина Стоянова All rights reserved.
Като знам само за колко кратко време го написах, чак съм изумена от реакциите и овациите, които жъне 
