Белият гълъб

На празник светъл долетя

разпери белите крила

и оттогава всеки ден 

долита гълъбът при мен. 

На прозореца стои сега

наднича, пърха със крила

и търси да ме види пак, 

а в моите очи е мрак!

Аз знам, че тате е това

усещам обич, топлина

и със невидима ръка

как гали моята коса. 

Сълзи се стичат по лицето,

не спира да боли сърцето,

светът се срина и навред 

всичко е в студ и лед. 

Дъще моя, не плачи

и погледни ме със очи,

аз тук съм в гълъбчето бяло

при теб със обич долетяло.