Jun 30, 2010, 11:43 AM

Белязани

  Poetry » Love
710 0 7

Потъваш
във всяка
част
на душата ми
с неустоими
поглъщащи
лъчи
спрели
всеки час
до последните
следи -
белязани
в съня ми
на дълбоко
под кожата ти
настръхваща
с допира
на отварящи
се очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благозаря за поетичния коментар, Стеляна!
  • преглътнах всеки крясък
    на сърцето си
    изпържих се в пустиня
    от съмнения
    сега макар да нямам длани
    чувстващи
    търся да погаля косите ти
    несъществуващи
    рисувах и лицето ти
    по всяка плоскост
    измиха го сълзите ти
    наливащи
    литри в душата ми тъга...
    Поздрав!


  • На Клео!
    Закотвен
    в дълбочината
    на докосванията ти
    в които
    потъвам
    с безкористни
    страсти
    и искам
    да усещам
    белега
    от искрящите
    мечти
    на твоите
    очи...

    Силните емоции, се предизвикват само от силна любов!
    Благодаря ти, Марина!
  • Изключително силна, емоционална реактивност!!!
    /БЕЛЯЗАХ СЕ/!!!
  • Заедно със сърцето, Марина!
    Радвам се, че се отби!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...