Белязано сърце
Утрото наближи,
пробляснаха първите слънчеви лъчи.
Сърцето започна все повече да крещи,
“Защо си отиде? Последно прости!”
Сбогом не каза,
довиждане дори.
Просто си отиде,
затворил набързо завинаги очи.
А очите ми проливат ли,
проливат горчиви сълзи.
Не ти казах колко те обичам,
колко ще ми липсваш дори.
Просто си отиде,
затворил набързо завинаги очи.
Зората изплува над
океана небесен.
Нощта си замина със
печална песен.
И аз зная,
ще остане този спомен за Веч.
В сърцето, което беляза,
рани го сякаш със Меч!
© Ели All rights reserved.
