Jul 25, 2006, 8:54 PM
Беше черно лято...
1241
0
20
Моля, този стих да не бъде оценяван!
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
/В памет на сина ми/
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
/В памет на сина ми/
© Валерия Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви! Много сте мили... всичките! Гери, Наде- вие сте страхотни приятелки!
-
...
Две сълзи бавно се търкулват по лицето ми...
Роди отново мила и той ще се завърне... може би!
Не заедно в небитието, а тук да сте във плът и кръв... -
Мир на душата му! Поклон!
-
Прекланям се пред теб,пред силата на духа ти, за сетен път.Знам ,че няма да ти стане по леко,но и тогава и сега аз съм с теб!Прегръщам те!
-
Миличка хубаво е че реши да споделиш с нас болката и мъката си, тя едва ли че отмине, но поне да намалее малко се надявам!!!Накара ме да настръхна и да си поплача.........Поклон и прегръдки!!!
-
Господи!
Едва ли има думи, с които бих могла да те прегърна мила...
Просто ще помълча ... -
Благодаря ви сърдечно за подкрепата! Радвам се, че ви има и, че ви срещтнах!
-
Валя, нищо не може да се сравни със силата на майчината обич и майчината мъка... Безкрайни са! Прегръщам те!
-
Поклон...Бьди силна,Валя...
-
Лек за тази болка няма
Горчи и тегне на душата
И болка няма по голяма
щом рожбата ти е отнета
Прекланям се пред твойта сила
Поклон пред детенцето ти мила
Днес плача с теб -
Мир на душата му!Поклон.
-
Поклон!
-
Мир на душата му!!! Поклон!!!
-
Благодаря ви за съпричастността! Много време ми трябваше за да се реша да споделя болката си с вас и не съжалявам, че го сторих!
-
Голяма мъка е това Валя!
Поплаках и едва сега ти пиша коментар.
Прегръщам те и тъгувам с теб!
В памет на починали дечица писателче писа, те са ангели в небето и това е така!Той твоят син е твоят ангел! -
Сила се иска, за да отвориш сърцето си и да разкриеш тази болка...
Поклон... -
Мога само да потъгувам заедно с теб.
Мир на душата му! -
Наистина си успяла да напишеш прекрасен стих, Валя.
Приеми и моята най-искрена и сърдечна съпричастност... -
Невероятна мъка,Валче.
Добре направи,че се реши да го пуснеш.
Мъката няма да отмине,но от нея се е родил невероятен стих.
Тъгувам с теб и ти стискам палци,за всичко!
Гуш*
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Няма по-голяма болка от тази. Валенце миличка, бъди силна и ще го намериш отново.
Господ понякога ни пропуска в милостта си. Тогава вярвай в себе си, той е над теб.