25 jul 2006, 20:54

Беше черно лято... 

  Poesía
1124 0 20
Моля, този стих да не бъде оценяван!



Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.


/В памет на сина ми/

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Покой пред светлата му памет!
    Няма по-голяма болка от тази. Валенце миличка, бъди силна и ще го намериш отново.
    Господ понякога ни пропуска в милостта си. Тогава вярвай в себе си, той е над теб.
  • Благодаря ви! Много сте мили... всичките! Гери, Наде- вие сте страхотни приятелки!
  • ...
    Две сълзи бавно се търкулват по лицето ми...

    Роди отново мила и той ще се завърне... може би!
    Не заедно в небитието, а тук да сте във плът и кръв...
  • Мир на душата му! Поклон!
  • Прекланям се пред теб,пред силата на духа ти, за сетен път.Знам ,че няма да ти стане по леко,но и тогава и сега аз съм с теб!Прегръщам те!
  • Миличка хубаво е че реши да споделиш с нас болката и мъката си, тя едва ли че отмине, но поне да намалее малко се надявам!!!Накара ме да настръхна и да си поплача.........Поклон и прегръдки!!!
  • Господи!
    Едва ли има думи, с които бих могла да те прегърна мила...
    Просто ще помълча ...
  • Благодаря ви сърдечно за подкрепата! Радвам се, че ви има и, че ви срещтнах!
  • Валя, нищо не може да се сравни със силата на майчината обич и майчината мъка... Безкрайни са! Прегръщам те!
  • Поклон...Бьди силна,Валя...
  • Лек за тази болка няма
    Горчи и тегне на душата
    И болка няма по голяма
    щом рожбата ти е отнета

    Прекланям се пред твойта сила
    Поклон пред детенцето ти мила

    Днес плача с теб
  • Мир на душата му!Поклон.
  • Поклон!
  • Мир на душата му!!! Поклон!!!
  • Благодаря ви за съпричастността! Много време ми трябваше за да се реша да споделя болката си с вас и не съжалявам, че го сторих!
  • Голяма мъка е това Валя!
    Поплаках и едва сега ти пиша коментар.
    Прегръщам те и тъгувам с теб!
    В памет на починали дечица писателче писа, те са ангели в небето и това е така!Той твоят син е твоят ангел!
  • Сила се иска, за да отвориш сърцето си и да разкриеш тази болка...
    Поклон...
  • Мога само да потъгувам заедно с теб.
    Мир на душата му!
  • Наистина си успяла да напишеш прекрасен стих, Валя.
    Приеми и моята най-искрена и сърдечна съпричастност...
  • Невероятна мъка,Валче.
    Добре направи,че се реши да го пуснеш.
    Мъката няма да отмине,но от нея се е родил невероятен стих.
    Тъгувам с теб и ти стискам палци,за всичко!
    Гуш*
Propuestas
: ??:??