Беше мой дъжд.
Нищо скрито-покрито.
Посред белия ден -
майски дъжд
напоителен...
Сякаш ято пегаси
по перваза оставиха
белези от копита.
Беше гръм
от сърцето на мъж.
И светкавичен залп.
Побеля моят крепостен дом
и очите ми ласкаво светеха...
Пуснах в мене дъжда.
Любовта не е друго освен
готовността да се строшиш
на парчета.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
