Беше мой дъжд.
Нищо скрито-покрито.
Посред белия ден -
майски дъжд
напоителен...
Сякаш ято пегаси
по перваза оставиха
белези от копита.
Беше гръм
от сърцето на мъж.
И светкавичен залп.
Побеля моят крепостен дом
и очите ми ласкаво светеха...
Пуснах в мене дъжда.
Любовта не е друго освен
готовността да се строшиш
на парчета.
© Миглена Цветкова Всички права запазени