Sep 2, 2015, 9:12 AM

(без)име

  Poetry » Other
560 0 1

 

(без)име

 

на премълчаване

в морето ни

се появи сълза

удавница

сред плитчините

втвърди се

за да има нежността

свой остров

(хайде)

измисли му име


реверанс към морето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прегръдка и от мен, Лейди. Харесва ми предложението.
    Септ, подозирах, че не е случайно място представеното във фотографията. Беше ми приятно "да го преместя във времето". В моето лято за да се сбогувам с него и да го превърна в есен. В моята есен.
    Дани, за теб.
    Благодаря Ви!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...