линасветлана
834 results
Чисто е. Светло е.
Всичко пред нас.
Смисълът. Има го.
Профил. Анфас.
Спира миг. И за миг ...
  127 
Свърши волята - хляб за ината.
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?". ...
  171 
по: https://otkrovenia.com/bg/stihove/vseki-5
Достатъчно е.
Съм.
Привличам
и отблъсквам. ...
  273 
Случвало се е
и ще се случи -
някой ден,
но не и днес,
да се срещнат ...
  348  19 
Достатъчно от всичко взех.
Защо все още се оглеждам?
Витае в празното пространство дух,
но няма в него никаква надежда...
Присядам. В сянката на миналите дни. ...
  294  12 
Приижда сивият поток.
Отнася хора и съдби.
Под пластове от пръст и тишина
животът им вовеки спи.
Над него синьото небе ...
  215 
В удобството,
създадено от друг,
не влага
собствен труд.
Цитира, гласно, ...
  249 
Нейната дива душа,
влюбена в светлата суша
носи в съдбата си страх от греха...
(Страховете...
Кой ли ги слуша?) ...
  377 
Светло е. Сивото.
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо ...
  253 
С чужда пита
помен не правя.
(Много обичам
своите мъртви.)
Съ́лзи не лея, ...
  204 
Със спомен за гора,
в студа, разпалвам
своята камина.
Кипи в душата ми вода -
изплаках я, ...
  494 
Този ден е онова,
от което се нуждая.
От зори до здрач
мога да играя.
На моряк и капитан. ...
  496  14 
Тръгвам си. Връщам се.
Както преди.
В грешките спъвам се.
И ме боли.
Смисълът? ...
  372  11 
Нуждая се... От тишина,
дълбока, като утринно небе.
От бряг, по който да вървя,
от чувството, че съм дете.
Нуждая се... От времето, ...
  234 
Срещам те. В себе си.
Както преди.
Следвам сърцето си.
И ме боли.
Вярвам, попътен е ...
  252  12 
Разчупваме секундите на две.
(Все времето виновно.)
Парчетата ухаят на кафе...
(По-рядко многословно.)
Добре съм. И не съм. ...
  511  15 
Без теб съм силует,
изгубен в своите съмнения.
Пристъпвам...
Две назад, едно напред,
сред всички изкушения. ...
  250 
Тя е удобно сама
и е... Някакси
много щастлива.
Не живее в плътта,
а в духа, ...
  369  12 
Такава е. Една...
На сънища ухае.
Насреща. Е, дано!
Душа да приласкае,
макар и през стъкло. ...
  383 
Светло е. Шумно е.
Както преди.
Време е. Свършва се.
В кръг ни върти.
Случва се. Счупва се. ...
  433  12 
Тръгва с десен крак хорцето -
жива детска плетеница.
Стъпките на песента
свързват се в редица.
И пристъпват - ту напред, и ту назад. ...
  590 
Там,
където се срещат
слънце и дъжд,
и се виждат -
нашир и на длъж, ...
  244  13 
Виждам се в онова,
от което винаги бягам.
Вероятно ми е съдба.
Не ще я надбягам.
Всъщност й вярвам, ...
  283 
Оттук минава нечий поглед.
Оглежда се на вси страни.
Сезонът спира, за да се разтвори
в дълбокото на сънените му мечти.
Просветва дъното ...
  306  13 
- Не си от този свят -
въздиша моят брат.
- Ръцете ти - червени,
играчките - неподредени.
Лицето ти - издрано, ...
  941  41 
В капана
на сравняващия ум,
далеч от всеки шум
играят
на не се сърди човече ...
  384 
Стар мисловен модел
пропълзя сред деня:
ще ли да бъде, или не ще,
онова, що копнее душа.
Свърши солта на вълната, ...
  537 
В очите си
човек събра
от всеки миг
по нещо свое,
а после... ...
  323 
Страх е,
не е кой знае какъв -
две педи висок,
много рошав и кльощав.
Не прилича на нищо. ...
  260 
Плътта разходи своя дух
из лабиринта на живота.
Духът бе луд и сляп, и глух.
По детски влюби се в съдбата.
Игра си с близостта. ...
  310 
Условия, зад тях се крия,
но всъщност търся любовта.
Готов, за нея да се бия,
с кого ли не,
от тук до края на света. ...
  359 
Превръща се
в инстинкт
завръщането
в тишината.
- Пожертвай нещо, ...
  301 
И
В детството
не избираме.
Дрехите -
просто ги носим.
И онези, които ...
  338 
В зората
на своето
ежедневие...
Тук и сега,
се превръща ...
  293  13 
Житен клас на нива
Месечко приспива.
Стига вече! - той изрече -
Затвори очи, човече...
Чуй, щурчето под звездите ...
  551  11 
Какво ти липсва?
Хляб, внимание, любов?
Утеха? Сигурния покрив?
Нима познавала си онова,
което днес... Превръща те ...
  382  11 
Дъждовно е...
Вали причина,
а следствието
има си чадър.
Къде, кажи ми ...
  312  13 
Върви животът. Многолик и пъстър.
Едно постига, друго - не.
Каквото има - все не му достига,
но книга трябва ли му? Не и не!
Екран. Картинка. Никаква причина ...
  339 
Устроен е човек
да търси и намира лек
във фокуса на своето желание,
а то не пита: що е състрадание.
Едно събира, друго разпилява... ...
  359  15 
Препълнени със звук и цвят
покой намират сетивата.
Вървя след времето -
до тук,
не се премести планината. ...
  334  10 
Random works
: ??:??