Без искреност
Без искреност
Отронва се стоманена сълза -
залива тя земята пресушена
и търси себе си обезнадеждена,
загубена във вихъра на залеза.
Отеква грохотът на нейното падение
в пустощта, сред необятен стон -
раздира звуците на ненормален тон
и пак се носи в своето брожение.
Мигът превръща се във нула -
сам, без стойност и значение,
незабелязан в далечната си кула,
където гасне отдавнашно сияние.
Без срам във голотата си,
без искреност в лъжите си,
без смелост в страховете си -
Той остава ням в сърцето си.
А Тя, неволно отронила последната сълза -
предвестник на желязното мълчание,
спотайва се и търси упование
в едно несъществуващо страдание...
© Бианка Тошева All rights reserved.
