Във очите любов спрях да намирам,
в целувките нямаше чувства,
а само полъх на бира.
Ръцете не бяха тия, които ме галеха с нежност -
сега те, изпълнени с груба небрежност,
разкъсваха дрехите, искаха само да любят
момиче, което никога нямаше да загубят.
Думите станаха тъпи, лишени от чувства и глухи...
Прегръдките бяха сурови, студени и сухи.
Аз все още обичах, но в него нямаше огън -
при мене от сексуални нагони само бе воден...
© Татяна Начкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
