Във очите любов спрях да намирам,
в целувките нямаше чувства,
а само полъх на бира.
Ръцете не бяха тия, които ме галеха с нежност -
сега те, изпълнени с груба небрежност,
разкъсваха дрехите, искаха само да любят
момиче, което никога нямаше да загубят.
Думите станаха тъпи, лишени от чувства и глухи...
Прегръдките бяха сурови, студени и сухи.
Аз все още обичах, но в него нямаше огън -
при мене от сексуални нагони само бе воден...
© Татяна Начкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
