Без мен 2
БЕЗ ТЕБ...
Изгубен не - като ненужна вещ изхвърлен бях,
но преди това изпит до дъно и без капка срам...
.........................................
Безлюдно е сега около мен и слава Богу!
Тълпата във леглото ти бе шумна и адски досадна
.......................................
а диплома по изневяра ще кичи твоята стена,
докато жестокостта на времето не набразди лицето ти с лъжите на нощта.
Това ми отговори Джекил (Иво) на моето "Без мен"
Но сега е време да чуете и другата страна:)
Ти бе изхвърлен?! Е, добре, приемам!
Изпивах те, но нямаше и капчица за мен,
че не веднъж ми бе отнеман...
Кажи, че си до болка наранен!
Лъгах те и мразех, но с усмивка.
Играх си ролята на влюбена жена.
Дълбоко в мене чувствата потисках,
но няма тебе за това да те виня!
Изневерих ти. Спах със другите мъже!
Усещаш миризмата им... Това и исках!
Докосваха ме жадно техните ръце
и там играех... (до болка устните си стисках)
Заслужих дипломата си. Ти подхвърлИ я!
От учителя си станах даже по-добра.
Знам какво си мислиш... "Забрави я!"
Направи го, без тебе няма да умра!
Бъди щастлив! Назад не се обръщай,
обвинявай ме за твоите лъжи дори.
В каквато искаш даже ме превръщай -
лицемерна кучка, ако щеш, ме наречи.
Безлюдно бе, когато бяхме двама,
сега сме свикнали със тази тишина.
За тебе бях нещастница досадна,
а как те чаках да се върнеш у дома...
И пак ще кажа... да, изневерих ти!
У дома си канех чуждите мъже.
Нима забрави всичките години,
в които те обичах от сърце!
Как плачех и тогава чак заспивах,
защото бе поредната ти нощ навън.
Чаршафи със сълзИте си поливах,
исках да си с мен, не само в моя сън.
Омърсих не теб, а нашата постеля,
тя бе свикнала на чужда миризма.
Не съм единствената плакала във нея,
там бях просто аз - поредната жена.
За покой си жаден. Няма ме, почивай.
Не искам да те чакам пак сама!
Намери си друга, нея игнорирай,
напълнИ сърцето и догоре с празнота!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
