БЕЗ/НАДЕЖДНО
И денем, и нощем
свети прозорецът
в две детски очи -
широко отворени.
Чакат да кацне,
отсреща на жицата
надеждата – бялата
...да спре да боли.
Бялата стая
да превърнат в розово,
феите -
и в нея да се завърнат
чакани пролети.
Толкова дълго е
това бяло мълчание
да ухае душата на люляци,
и последно за
прилив на сили...
И утре е толкова дълго.
И толкова късно е днес,
когато надеждата
сбърка -
и кацна на купола
на бялата църква
отсреща -
и каза:
Амин!
свети прозорецът
в две детски очи -
широко отворени.
Чакат да кацне,
отсреща на жицата
надеждата – бялата
...да спре да боли.
Бялата стая
да превърнат в розово,
феите -
и в нея да се завърнат
чакани пролети.
Толкова дълго е
това бяло мълчание
да ухае душата на люляци,
и последно за
прилив на сили...
И утре е толкова дълго.
И толкова късно е днес,
когато надеждата
сбърка -
и кацна на купола
на бялата църква
отсреща -
и каза:
Амин!
© Веска Алексиева All rights reserved.
