22.06.2006 г., 21:08 ч.
БЕЗ/НАДЕЖДНО
И денем, и нощем
свети прозорецът
в две детски очи -
широко отворени.
Чакат да кацне,
отсреща на жицата
надеждата – бялата
...да спре да боли.
Бялата стая
да превърнат в розово,
феите -
и в нея да се завърнат
чакани пролети.
Толкова дълго е
това бяло мълчание
да ухае душата на люляци,
и последно за
прилив на сили...
И утре е толкова дълго.
И толкова късно е днес,
когато надеждата
сбърка -
и кацна на купола
на бялата църква
отсреща -
и каза:
Амин!
свети прозорецът
в две детски очи -
широко отворени.
Чакат да кацне,
отсреща на жицата
надеждата – бялата
...да спре да боли.
Бялата стая
да превърнат в розово,
феите -
и в нея да се завърнат
чакани пролети.
Толкова дълго е
това бяло мълчание
да ухае душата на люляци,
и последно за
прилив на сили...
И утре е толкова дълго.
И толкова късно е днес,
когато надеждата
сбърка -
и кацна на купола
на бялата църква
отсреща -
и каза:
Амин!
© Веска Алексиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Радвам се, че пак взе да публикуваш, Веси! Удоволствие е да чета стиховете ти!
-
Сякаш съм го чела. Лястовицата бяла. Самата вяра е тя.
поздрав, Веси! -
Пак го чета и си е много хубав стихът ти, бял е като надеждата в него! Здравей!
-
Поздравявам те, Веси!!!
-
...и пак ще се повторя-БРАВО,пишеш много картинно! 6 и светъл ден от мен!
-
Сви ми сърцето, Веси ...чудесно е!
-
Хубав стих!!!
И толкова тъжен... -
Веси и на мен много ми хареса.Поздрави и от мен.
-
Хареса ми стихът ти!!! Поздрави, Веси!!!
-
Веси, отдавна не беше публикувала.
А пишеш много образно и сравненията ти са интересни. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прегръщам те мила и те целувам***