Без нея
Нейде зад хълма
слънцето пееше своята
приспивна песен.
Луната бе изгряла
и с красотата си езерото бе заляла.
А на брега сред нежните цветя,
една душа пееше за своята
тежка съдба:
"О,любов моя, къде си ти сега?
Защо изчезна в черната мъгла,
защо остави в мен
само мъка и тъга!?"
Сълзите се стичаха
по неговото лице
и се чудеше той
по кой път да поеме,
и накрая реши:
"Ще събера нашите души!!!"
Погледна в тъмната вода и полетя...
С.Т.
© С.Т. All rights reserved.
6