InFeRn0 (С.Т.)
7 13
May 4, 2008, 6:07 PM  

Без нея 

  Poetry
1137 0 2

Нейде зад хълма
слънцето пееше своята
приспивна песен.
Луната бе изгряла
и с красотата си езерото бе заляла.
А на брега сред нежните цветя,
една душа пееше за своята
тежка съдба:
"О,любов моя, къде си ти сега?
Защо изчезна в черната мъгла,
защо остави в мен
само мъка и тъга!?"
Сълзите се стичаха
по неговото лице
и се чудеше той
по кой път да поеме,
и накрая реши:
"Ще събера нашите души!!!"
Погледна в тъмната вода и полетя...

                                                         
                                                          С.Т.
 

© С.Т. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??