Нейде зад хълма
слънцето пееше своята
приспивна песен.
Луната бе изгряла
и с красотата си езерото бе заляла.
А на брега сред нежните цветя,
една душа пееше за своята
тежка съдба:
"О,любов моя, къде си ти сега?
Защо изчезна в черната мъгла,
защо остави в мен
само мъка и тъга!?" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация