Jan 13, 2007, 1:00 AM

Без/с/нежно 

  Poetry
590 0 12
Без/с/нежно

Няма да пея за първия сняг –
очакван и тих,
мартенски сняг е в очите ми спрял.
Досаден, ревнив,
трудно си тръгва, лежи посивял
сред лед и мъгли.
Северен вятър го хвърля без жал,
забива игли,
спорят с южняка, премятат се в кал.
А житото спи...

Жадни за слънце са мойте очи
и чак ме болят,
дългата зима така им тежи,
изгубиха цвят...
Преспите тежки от сухи сълзи
не стават за хляб –
сажди и пясък са скрили, уви.
Но ражда се, знам,
в тъмните скрити места, зад гори,
кристална вода...

© Доли All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??