Няма да пея за първия сняг – очакван и тих, мартенски сняг е в очите ми спрял. Досаден, ревнив, трудно си тръгва, лежи посивял сред лед и мъгли. Северен вятър го хвърля без жал, забива игли, спорят с южняка, премятат се в кал. А житото спи...
Жадни за слънце са мойте очи и чак ме болят, дългата зима така им тежи, изгубиха цвят... Преспите тежки от сухи сълзи не стават за хляб – сажди и пясък са скрили, уви. Но ражда се, знам, в тъмните скрити места, зад гори, кристална вода...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.