Без/с/нежно
Без/с/нежно
Няма да пея за първия сняг –
очакван и тих,
мартенски сняг е в очите ми спрял.
Досаден, ревнив,
трудно си тръгва, лежи посивял
сред лед и мъгли.
Северен вятър го хвърля без жал,
забива игли,
спорят с южняка, премятат се в кал.
А житото спи...
Жадни за слънце са мойте очи
и чак ме болят,
дългата зима така им тежи,
изгубиха цвят...
Преспите тежки от сухи сълзи
не стават за хляб –
сажди и пясък са скрили, уви.
Но ражда се, знам,
в тъмните скрити места, зад гори,
кристална вода...
Няма да пея за първия сняг –
очакван и тих,
мартенски сняг е в очите ми спрял.
Досаден, ревнив,
трудно си тръгва, лежи посивял
сред лед и мъгли.
Северен вятър го хвърля без жал,
забива игли,
спорят с южняка, премятат се в кал.
А житото спи...
Жадни за слънце са мойте очи
и чак ме болят,
дългата зима така им тежи,
изгубиха цвят...
Преспите тежки от сухи сълзи
не стават за хляб –
сажди и пясък са скрили, уви.
Но ражда се, знам,
в тъмните скрити места, зад гори,
кристална вода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
Трудно се освобождаваме от напластявания в себе си,трупани и премълчавани с години,но надеждата за възраждане след зимата остава 
