Без теб.
Без теб.
Отиваш си,
а душата ми замръзва.
Нещо в мен се къса.
Нещо в мен умира.
И пак тъгата аз обличам.
В съня си след тебе тичам.
Намирам те в един миг,
а после отново те губя.
Спомените нахлуват в мойта душа.
Само те са с мен в нощта.
Споменът за теб ме държи жива.
Единствено той ми дава крила.
Няма да заплача за теб.
Ти няма да видиш сълзите ми.
Не ще страдам вече.
Ти не можеш да усетиш болката ми.
Любовта едва ли ще дойде пак.
Някой ли ме прокле
или това е просто съдба -
да обичам само теб?
След теб имаше много,
но сърцето ги прогони.
То иска един
и зове неговото име.
Птиците вече не кацат до мен.
Дори и слънцето ме избягва.
Студ и мрак ме обземат
и щастието търся пак и пак.
Не ще те забравя,
но няма как да те върна.
Сякаш изчезна вдън земя.
Не остави нито една следа.
© Йоанна Конова All rights reserved.
