БЕЗ ТЕБ...
Пусто е... ти си замина
крещи тишината в ума ми,
всели се в мен тягостна зима
и гола аз бродя в студа и...
Не светят звездите от мъка,
обвити са в черна премяна,
болеят с мен в тази разлъка
и клетви шептят... за промяна.
А всичко е тихо... до лудост
и тъмно, и прашно... гротескно,
кънти само бичът безбожен
на болката, впита в плътта ми.
И няма в очите молитва,
издъхнаха всички надежди,
а спомени святи... реликва,
застиват без дъх отшумели.
Не помни сърцето милувка,
замряло е... глухо и каменно,
след тази лъжовна преструвка
присъдата беше... "Измамено!"
И птиците вече не пеят
с възхита... любовните трели,
тъй тъжно, безгласно немеят,
да дишат, отдавна са спрели...
Празно е... ти си замина
и всичко е някак оголено,
от болка светът ми застина
живея на заем... престорено!
© Деси Инджева All rights reserved.
